Отпушване на канали – сифонаж 2

Когато „хидравличното бутало“ минава през съединението на санитарния прибор, в него става разреждане, което се стреми да изсмуче водата от сифона. Това явление е „сифонаж чрез всмукване“, и няма нищо общо с отпушване на канали или запушен канал.

При автосифонаж се създава всмукване, което абсорбира и последното количество вода, което трябва да остане в сифона за хидравлична покривка.
То се получава, когато:
а) каналното разклонение на този апарат е много дълго и сечението на каналната тръба е малко.
б) дъното на санитарния прибор във вертикално сечение е вдлъбнато.
За избягване на сифонажа и автосифонажа трябва да се изгради една система от тръби, която да създаде равновесие в наляганията при всички случаи, за да може да се запази хидравличното запушване на сифоните.
Хидравличните затвори на сифоните имат предназначение да не допускат навлизането на замърсен въздух от канализацията в помещенията. Това е първостепенна хигиенна необходимост и особено важна при помещения, в които въздухът трябва да бъде стерилен, като операционни зали, превързочни помещения и други подобни. Преди да се обадите на някой за отпушване на канали в София, проверете дали има вода в сифоните, да не би от там да идва неприятната миризма на канал.

Запазването на хидравлични затвори се постига:
а) със специални сифони.
б) със специални вентилационни тръби.
Установено е от опит, че в известни случаи може да не се прави вентилация на всички прибори, без да се получи пробиване на водния затвор на сифона. За да се постигне това, трябва да има налице някои условия.
Такива случаи са:
а) когато в една баня има последователно вързани клозет и мивка, вливаща се в един канал, може да се вентилира само сифонът на мивката.
б) когато един санитарен прибор излива водата си направо в един вертикален канал, чието сечение е най-малко три пъти по-голямо от това на разклонението и ако разклонението не е по-дълго от 0,60 м при вдлъбнато и 1,20 м при плоско дъно на санитарните прибори.
в) може да не се строи вентилация на санитарни прибори, които са скачени направо на главните хоризонтални събиратели, ако разстоянието им до него е по-малко от 1,50 м. Все пак трябва да се има предвид, че е много по-добре да се вентилират всички сифони. На тази връзка ще намерите подобна статия за неприятна миризма на канал, ако желаете можете да я прочетете.

За отпушване на канализационните тръби се оставят ревизионни контролни фасонни парчета, разположени над пода на вертикалните канали, както и на дългите хоризонтални клонове. Ревизионните фасонни парчета се поставят на вертикалните канални тръби през етаж, но обезателно в най-горния и най-долния етаж, като първите се поставят по-горе от всички включени в етажа канали на 20 см над ръба на най-високия санитарен прибор.

Устройство на канализацията и отпушване на канали в сградите

Featured

За отвеждане на отпадъчните води от кухни, бани, перални и др. се употребявали оловни, стоманени, азбестоциментни, чугунени или каменинови тръби и съответни фасонни части. Напоследът за отвеждане на битовите канални води са масово внедрени винипластовите /PVC/ тръби и съответните фасонни части. В столицата има много специалисти които се занимават с устройството на канализацията в това число, служби за каналопочистване. Нашата фирма извършва професионално отпушване на канали в София за всички райони на столицата.
За отвеждане на производствени води могат да се приемат изброените по-горе видове канализационни тръби в зависимост от естеството на водите. При нужда тръбите могат да бъдат измазани със специална защитна изолация. Вътрешната канализационна мрежа се състои от: – Главен хоризонтален клон – Вертикални клонове – етажни хоризонтални клонове и – вентилационна част.

Главен хоризонтален клон
Главния хоризонтален клон започва от градската канализация и минава в постройката, така че да може по най-къс път да събере други хоризонтални клонове. Обикновено той се полага в началото си на около 0.30- 0.60 м. дълбочина под нивото на избите, като там където се събират тръбите се иззижда дупка за отпушване на канали /шахта/. При по-големи обществени постройки, болници, университети, училища и други постройки. За полагане на всички инсталации се предвиждат проходими монтажни канали. В тези монтажни канали се полагат и главните хоризонтални канализационни тръби. Те се закрепват със специални скоби на станичните им стени. Наклонът им се изчислява с оглед на протичащото водно количество. Главните хоризонтални канализационни клонове се правят обикновено от каменинови или чугунени азбестоциментни тръби, когато са в монтажни канали, и от каменинови, азбестоциментни и много рядко от чугунени тръби, когато са положени направо в земята.

Хоризонтални клонове
Те събират отпадъчната вода от няколко вертикални клона и я отвеждат в главния хоризонтален клон. Полагат се в специални монтажни канали или направо в земята в сутерена. Препоръчва се минимален наклон 1.2 %. У нас е било възприето както главният хоризонтален клон, така и всички хоризонтални клонове да се правят от каменинови тръби, когато са положени в земята, а от каменинови или чугунени канализационни тръби, когато са в монтажни канали. Сега обаче всичко се заменя с винипластовите тръби.

Вертикални канали
Те превеждат събраната отпадъчна вода от етажните хоризонтални клонове или направо до главния хоризонтален клон. Обикновено те се поставят в някой ъгъл на помещенията, за да могат да се покрият с рабиц отгоре, или в специално оставени в стените ниши, които също се рабицират, като се оставят отвори за отпушване на канали. Разположението им се избира така, че да бъдат по-възможност по-близко до санитарните уредби, които са на малка височина /сифони, клозети и т.н./ и вливат по-голямо водно количество. Добре е разпределението в етажите да бъде такова, че санитарните прибори да бъдат разположени едни над други. Тогава вертикалните канали ще могат най-правилно и по най-късия път да отвеждат отпадъчните води. Те са се правили от каменинови или чугунени тръби за фекални води и от стоманени /черни или поцинковани/ или оловни тръби за другите отпадъчни води. Те се закрепват за стените със специални скоби.

Етажни хоризонтални клонове
Това са хоризонтални тръби, които превеждат водата от санитарния прибор до вертикалните канали, като и тук е добре да има пролука за отпушване на канали. В многоетажните сгради те се монтират в етажите под плочата или над нея. Хоризонталните тръби за клозетите и подовите сифони се монтират под етажни плочи, а тези за мивки, вани и др. над етажните плочи. Те са се правили също от каменинови и чугунени тръби със съответните фасонни части за клозетите и от стоманени /черни или поцинковани/ или оловни тръби за санитарните прибори, вани, мивки и др. Дължината на хоризонталния клон за клозетите не се допуска да бъде по-дълга от 5-7 м с наклон минимум 2%. Те се закрепват със специални стоманени скоби. Не се допуска прекарване на хоризонтални канални тръби над жилищни и кухненски помещения, складове за хранителни продукти, а така също над производствени агрегати и продукции, за които влагата е опасна. При монтирането на хоризонтални канализационни тръби е необходимо да се внимава, когато се полага в земята или в монтажен канал, водопроводна тръба да бъде минимум 20 см над канализационната.